Истанбул е 15 милионен град и със сигурност можете да срещнете всякакви хора. Те са и най-интересното всъщност.

Мнозинството са мюсюлмани. По време на молитва, особено обедната в петък, в джамиите се стичат множество вярващи. Има джамии навсякъде и на много места се строят нови. Важно е да проявявате уважение към вярата ми. Много по-религиозни са от българите като цяло.

Ще видите много забрадени жени. Някои носят само кърпи – цветни шалове, замотани около главата по различни начини. Под тях косата се връзва и прикрепя със специално боне – черно или бяло, понякога се поддава от него малко под кърпата. Видях поне няколко варианта за носене на забрадката – плътно около главата, спускаща се върху раменете, с два дълги края, които минават по гърба или завършваща като триъгълник. Шаловете са от хубави материи, често на престижни местни марки. Надолу повечето дами са облечени със сaка и широки дълги до земята поли, или с дънки и вталени шлифери с различни цветове и дължина. Имаше девойки, които бяха облечени както която и да е млада жена в Европа, със „скини“ дънки и високи платформи, но носеха традиционната забрадка. Трудни за възприемане ми бяха само тези дами облечени с широки поли и покрити от главата до петите с бурка, която остава очите и носа им открити и се закопчава над устата…

Разбира се, има и много жени, които се обличат според европейските традиции. Едното или другото е по-скоро въпрос на традиция и възпитание в семейството.

Макар и по-рядко имаше и мъже в традиционни дрехи – с широки шалвари в сиво, бежово, кафяво, с ризи без яка и традиционни шапки.

Хората в Истанбул ни се видяха едновременно забързани и лежерни. Докато тълпата те влече на някъде, ще ги видиш как бавно пият чай пред магазините си или как спокойно ловят риба от мостовете. Говорят високо и ясно, особено по пазарите. Усмихнати са. И добронамерени.

Веднъж попаднахме на сватба – беше в неделя вечерта. В един голям ресторант имаше едновременно три сватби, с три булки в рокли в европейски стил. После разбрахме, че тук често се случва така, на едно място са, но не празнуват заедно, всеки си има собствен диджей, слушат различна музика…Джамиите ще ви събуждат в 5 часа сутринта, когато е първата молитва. После има още няколко – на обяд, следобед и вечер. За сметка на това хората не си лягат рано. В 11 часа на повечето места си остава много оживено. Заведенията и закусвалните работят до 10 часа или по-късно.

Ще срещнете доста просяци – около джамиите, на кръстовищата, по автопарковете. Обикновено не просят директно, а се опитват да ви продадат нещо дребно – кърпички, чорапи, семки…

Научете малко турски думи, защото ще се случва да попаднете на продавачи или сервитьори, които не говорят английски език.

От друга страна случвало ни се е случвало в по-краен квартал като Фенер, един човек специално да се покаже през прозореца на къщата си, когато ни видя, че се опитваме да се ориентираме по картата, за да ни предложи помощ и да ни предупреди, че тук трябва да внимаваме за сигурността си – „с този апарат, бъдете внимателни наоколо“. В по-туристическите части, особено, когато сте по пазарите, няма как да не се разберете с местните хора!

Като си мисля за хората в Истанбул не мога да не се сетя за рибарите с дългите въдици по мостовете и за семействата, които ходят на пикник по всички правила на изкуството. В постовете ни за Истанбул ще ги срещнете и вие – истински и живи, по-интересни и живописни от всички забележителности в града!