Градски транспорт в Истанбул

Предвид задръстванията в многомилионния Истанбул, препоръчваме да се придвижвате пеша и с градски транспорт. Цената за пътуване за всички видове транспорт – кораб, трамвай, автобус, метро е 3 турски лири, ако пътувате с еднократни жетони. Те се взимат от автоматите по спирките и гишетата на кейовете.

Ние имахме 6 дни в града и се очертаваше да пътуваме доста, затова разполагахме с карта, която се зарежда от автоматите по спирките, или от будки за вестници и списания. Нашата сме я зареждали от хлебарски магазинчета – така че оглеждайте се за такива места. Картата се нарича Istanbulkart и може да се вземе например от гишетата на метрото. Ако ще пътувате заедно – една карта е достатъчна за много хора – просто си я подавате и всеки се таксува. Така цената на едно пътуване е по-ниска – 1.95 лири. Ако ползвате две превозни средства едно след друго в кратък интервал от време, то вторият билет е по-евтин – 1.25 лири.

Любимият ни начин за предвижване се оказаха корабите по Босфора от Азиатската до Европейската част, както и тези, които плават по Златния рог. Цената на пътуване в една поска е същата като за всеки друг вид транспорт в Истанбул.

 

Една от най-приятните традиции в истанбулските кораби от градския транспорт е сервирането на чай. Пиенето на чай е задължителен ритуал за турците. Когато се качат на кораба, много от хората се отправят към бара, за да си вземат чай. После известно време отвсякъде се чува ритуалното подрънкване на металните лъжички в стъклените чашки. Сладкият чай отпуска и стопля. Обикновено корабите са доста пълни. Чудехме се как ще се съберем, когато се качвахме едновременно с всички тези хора. После винаги се оказваше, че има предостатъчно място. Но тълпите са внушителни, особено за кораба от Юскудар до Еминюню и обратно. Можете да седнете на откритите тераси. Там с се разкриват чудесни гледки, но имайте предвид, че ще ви трябва връхна дреха или шал, защото подухва и се усеща хлад и в топъл пролетен ден. 

В Истанбул има и трамвай в Европейската част. Те са бързи почти колкото метрото, защото вървят по оградени линии и не попадат в задръстването. Трамвайните линии са две – червена и синя. Таксуването става при влизане през бариерите на спирките. Ако пътувате с два различни трамвая в една посока – се таксувате веднъж. Известният трамвай на носталгията от 1990 г. отново се движи от площад Таксим, по улица Истиклал. От последната му спирка можете да направите връзка с Tunel, най-старата част на турското метро, което стига до моста Галата. Метрото, все още е само в Европейската част, но скоро ще минава в тунел под Босфора и ще го има и в Азия.

В Азиатската част можете да разчитате на автобуси.

Има и прочутите маршрутни таксита – долмуш. Местните хора ги ползват много – ние не сме се качвали. Идеята им е, че имат фиксирани маршрути и фиксирани цени. Обикновено тръгват, когато се напълнят.

Тъй като дойдохме в Истанбул с кола, не сме ползвали и такситата в града, но за сметка на това знаем малко за паркирането.