Странджа - планина

Странджа - планина

Обща информация

Странджа заема площ от около 10000 кв. км. на територията на югоизточна България и северната част на европейска Турция. У нас се намират само северните и североизточните й разклонения, които имат хълмисто-нископланински характер и са силно разчленени от сравнително гъста долинна мрежа. По-голямата и по-висока част на планината е разположена в Турция. Странджа има ясно изразена северозападно-югоизточна посока на простиране, като най-високият й връх Махиада (1031 м) е в турска територия. 


Културни и природни забележителности в Странджа

Културни и природни забележителности в Странджа

На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“ (обявен за парк през 1995 година с 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България). Към защитените територии спадат и резерватите „Силкосия“, „Узунбуджак“, „Витаново“ „Средока“ и „Тисовица“. 
Резерватът „Силкосия“ (396,5 ха) край с.Кости е обявен на 29 юни 1933 г. Това е първият резерват в България. Притежава значително растително богатство: 260 вида висши, 16 реликтни и 3 ендемични растения. Създаден преди всичко за съхранение на впечатляващите горски формации от буково-горунова и чисто букова гора с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти.
Резерватът „Узунбужак“ ( „Лопушна“ ) заема територия от 2 581,5 ха. Разположен е в землището на с. Сливарово. Това е най-големият и представителен биосферен резерват на България. Тук са представени най-големите по площ възрастни първични букови и буково-дъбови гори в Странджа.
Резерватът „Витаново“ (754,5 ха) е разположен между гр. Малко Търново и с. Бръшлян. Отличава се с по-голяма надморска височина (до 650 м). От горите 40% са източно-букови със средна възраст над 100 години. Установени са 462 вида висши растения. Преобладават средиземноморските флорни елементи.
Резерватът „Средока“ (607,8 ха) се намира в землищата на гр. Малко Търново и с. Стоилово. Характеризира се с много стръмни склонове и скални образувания по десния бряг на р. Айдере. Преобладават лавровишня и компактни групи от колхидски джел.
Резерватът „Тисовица“ (749,3 ха) е разположен в землището на с. Българи. Това е най-младият резерват на територията на Странджа, обявен на 16.02.1990 с цел запазване на първични източнобукови формации с подлес от вечнозелени храсти - странджанска зеленика, тис.
Наличието на защитени природни територии, редки представители на флората и фауната из цялата планина, самобитния бит и фолклор на местното население, историческите и културните паметници от много епохи, правят Странджа много атрактивна и интересна. 
Тук може да станете свидетели на един древен езически обичай – нестинарството. При този обичай хората танцуват боси върху жарава (въглени). Според традицията, нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена. Обичаят е запазен в автентичния си вид селата в Българи (единственото в Странджа със статут на фолклорен резерват) и Кости. Цялата обредност е съпровождана с музика от гайда и тъпан. Под тази музика се играят хора около огъня. Въпреки че , нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин (император Константин Велики - който обявява с Медиоланския едикт християнството за религия, наравно с останалите в Римската империя, и майка му — Света Елена) обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са обозначавани като „обладани от дявола“. 
В тази българска планина са запазени много културни паметници от епохата на древните траки. В най-високата й точка - местността Каменска бърчина се намира тракийско скално светилище, посветено на бога на Слънцето - Хелиос, датиращо от 1000 - 1500г. пр. н.е.
Интерес представляват и манастирите Заберновки 'Св. Петка', наричан още Ограшки и „Балъклия“ и Голямобуковски „Св. Петка“, наричан още Коджабукски.

  
Водни запаси Странджа планина

Водни запаси Странджа планина

Главните речни артерии в Странджа са реките Велека и Резовска. Велека (147 км) е най-голяма и най-добре проучена река. Тя извира от турска територия и навлиза в България с красив скалист пролом с много меандри между с. Моряне и м. Петрова нива. Река Резовска е гранична между България и Турция и достъпът до нея е регулиран. През българска територия протичат изцяло или частично още реките Младежка, Айдере, Факийска, Ропотамо, Изворска, Дуденска, Стръмница, Еленица и др. Останалите водни ресурси са концентрирани в западния карстов регион, където има над 120 извора. Изворите около Малко Търново имат най-висок дебит – 398 л/сек. Местните хора вярват, че водата им е светена и притежава целебна сила. За най-лековит се счита изворът Голямото Аязмо в района на село Граматиково. 
Върхове
Първенецът на Странджа е връх Махиада (1031 м), който е разположен в турска територия. Най-високият български връх на планината е Голямо Градище (709 м). Най – високите върхове на Странджа са:

  • Кервансарай - 632 м

 

  • Папия - 502 м

 

  • Ехекчиите - 492 м

 

  • Босна - 454 м
  
Флора и фауна в Странджа - планина

Флора и фауна в Странджа - планина

Поради географското положение и особения климат растителността на Странджа се отличава от европейската и се доближава до понтийско-евксинската флора на Кавказ и Мала Азия. 
В Странджа се срещат 1700 вида висши растения, представляващи 50% от видовото богатство у нас. От тях 15 са балкански ендемити, 2 странджански ендемити, броят на реликтните растения е 49. Планината притежава едно от малкото естествени дъбови и източнобукови находища в Европа със запазен първоначален състав и разнообразие. 
В буковите формации с вечнозелена растителност се срещат уникални за Европа видове като източен бук, странджанска зеленика, странджанска боровинка, джел, странджанско вълче лико, лавровишня и др. 
Край реките и влажните места са характерни така наречените лонгозни, периодично заливани гори с доминиране в тях на полски ясен и по-рядко на полския бряст, черната елша и на места на летния дъб, дръжкоцветния дъб, странджанския дъб, обикновения габър, бялата топола и др. Особено характерни са вечнозелените дървесни лиани – скрипката, гърбачът, листопадните дървесни лиани като видовете повет, дива лоза, тревистият лиан – хмел и др. За тревната покривка са характерни битинският синчец и други видове растения. 
В района на Велека се намира най-интересният „оазис“ в България, на Балканския полуостров и в Европа. Тук са концентрирани най-голям брой реликтни южноевксински флорни елементи и южноевксинска горска растителност с едификатори източният бук и източният горун с характерните в тях реликти странджански дъб, странджанска зеленика, странджанска боровинка, странджанско бясно дърво, колхидски джел, лавровишня, мушмула, пирен, калуна и др. 
Фауната на Странджа се характеризира с висок процент средиземноморски, субмедитерански и малоазийски видове. Те са широко разпространени в ниските и средни части на планината. За по-високите части са характерни предимно евросибирските елементи. 
Фауната на планината има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната й фауна е най-богатата в българска защитена територия - 263 вида.
Описани са 54 вида бозайници като вълци, диви прасета, сърни, чакали, диви котки, зайци. Популацията на видрата в река Велека е най-добре запазената в Европа. В Червената книга на България са вписани видрата, златката, вълкът, пъстрият пор, а тюленът-монах е включен в Световната червена книга.
Един от главните маршрути на миграция на птиците в Европа – Виа Понтика минава над Странджа планина. Включени в Червената книга на България са 17 гнездящи (черният щъркел, осоядът, малкият лешояд, скалният орел, ливадният дърдовец, горският бекас, гълъбът-хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач) и 57 вида мигриращи птици.
Населени места в Странджа: Малко Търново , Синеморец, Ахтопол, Царево, с. Бръшлян (Сърмашик), с. Граматиково, с. Българи, с. Голямо Бухово, с. Бродилово, с. Звездец, с. Момина Църква, с. Факия, с. Младежко и др.
Ахтопол е разположен на леко издаден нос, 87 км югоизточно от Бургас и 477 км югоизточно от София. Градът има богата древна и средновековна история. Намира се на мястото на древно тракийско селище. Около шести век преди новата ера е колонизиран. Римляните го нарекли Перонтикус. Византийският владетел Агатон възстановява селището след варварските нашествия и му дава името Агатополис ("Град на любовта"), което се запазва и до днес. 
Синеморец е разположен на 5 км южно от Ахтопол. Плажът, който се намира на югоизток от града, се смята за най-хубавия на Черно море поради неповторимата хармония между морския бряг и гората. Населението на Синеморец е едва 140 души, но се увеличава неколкократно през летният сезон.
Царево се намира на 72 км южно от Бургас и 462 км югоизточно от София. Разположен е в подножието на Странджа планина – там, където тя се снишава до морето. В околността има три големи плажни ивици. През 1944 г. градът е прекръстен на Мичурин, но понастоящем отново е с предишното си име. Основното препитание на местното население са риболова, лозарството, търговията и туризма.

  


Избрани сайтове Странджа